Многоезичието (multilingualism) е ситуация, при която човек говори два или повече езика. Случаят с използването на два езика се разглежда отделно, нарича се билингвизъм и е от голямо значение за лингвистиката и образованието. Сега обаче дори двуезичието се счита за специален случай на многоезичието. И двете се противопоставят на монолингвизма и се разглеждат рамо до рамо.
Езиковият контакт, който предполага контакт между различни групи, е в основата на билингвизма и многоезичието.
Многоезичието възниква в ситуации, в които различни групи избират (или са принудени) да съществуват съвместно. Всъщност в исторически план е имало различни мощни езици, които са функционирали понякога като търговски езици или lingua franca, като днешните международни езици. В някои случаи бяха създадени смесени езици или пиджинизация, които започнаха като опити за взаимно разбирателство между хора, които нямаха общ език. Това явление процъфтява главно през колониалния период и сложните езици се появяват главно от силен европейски и местен език. След това, когато тези езици придобият носители на езика, те се наричат креоли. Те се разширяват, развивайки по-сложна граматика и по-широк речник, за да отговорят на нуждите, които вече не се ограничават до взаимодвйствията. Настоящият хаитянски креолски език, например, е местен за съвременните хаитяни, но исторически се основава на смесен език (базиран на френски и местния език).
Източник: Речник на новогръцки език
