Методиката на обучението по български език определя целите и задачите на езиковото обучение, обема и характера на учебното съдържание, специфичните методи на работа и др. Тя предполага и нов подход, съобразен с професионалните интереси и бъдещата дейност на учениците, тяхната възраст, работата в малки групи и др.
Предвижда се и нов подход, съобразен с професионалните интереси и бъдещите дейности на учениците, възрастовите им особености, работата в малки групи и др. Целта на обучението за достигане на началните нива (А1 и А2) на владеене на български език е да формира у учениците умения за основно речево общуване в семейната, училищната и социалната среда. Следователно учениците трябва:
– да се запознаят с българската азбука.
– да придобият основни познания за явленията в българския език.
– Установяване на някои правни и правописни правила на практическо ниво.
– Да изградят у тях основен речников запас, който ще им позволи да общуват в семейството, училището и обществената среда.
– да придобият първоначална представа за българската реч, образование и култура. Крайният резултат от основното образование на ниво В1 е развиването на умения за разбиране и писане на български език и разширяване на комуникативните умения, особено в областта на разговора и науката. Необходимо е да се постигне:
– оформяне на първоначалната представа на ученика за системата на български език.
– Обогатяване на речниковия им запас с разговорна и популярна лексика и научно-популярна терминология.
– развиване на способността им да използват правилно и уместно граматични единици в речта си.
– да подобрят уменията си за произнасяне.
• Създаване на умения и навици за правилен правопис на базата на използване на правописни образци.
За да се постигне средно ниво на владеене на български език В2, трябва да се развият умения за възприемане и възпроизвеждане на текстове от различни области на живота, както и умения за създаване на определени жанрове. За да се постигне това, трябва да се изпълнят следните важни задачи:
• Да обогати речника на обучаемите за пълноценна комуникация в изкуствата и науките. да придобият знания и умения за използване на преносното значение на думите в речта. Методология и структура в интензивното обучение по български език.
• развиване на умения за формиране и използване на граматиката на българския език. за изграждане на умения за използване на по-сложни синтактични структури.
• да подобрят своите правописни, граматически и пунктуационни умения.
• да развият възприемчиви и продуктивни умения у обучаемите за работа в бизнес, журналистически и научни текстове.
• запознаване на учениците с географските, историческите, етнографските и културните аспекти на България като държава.
Високите нива (С1 и С2) на владеене на чужд език по български език се доближават до нивото на владеене на майчин език. Известно е, че майчиният език се учи в различна степен. Можем да приемем, че високото ниво на учениците е нивото, което всеки роден ученик е достигнал след завършване на средното си образование, което отговаря на комуникативните му потребности, предоставя му възможност за избор на езикови ресурси.
С други думи, целта е да се развият комуникативни и говорни умения за добро разбиране във всички сфери на живота. За да се постигнат високи нива на владеене на езика, е необходимо да се подберат по-специфични знания и да се идентифицират рецептивни и продуктивни умения в съдържанието на материалите:
• да се изберат структурни понятия, които могат да бъдат оптимална теоретична основа и да формират неразделна част от металингвистичната култура на индивида.
• Да се припокриват функционалните стойности на езиковите единици, които са в основата на съзнателното развитие на речта.
• да се откроят езиковите явления, въз основа на които ще се изгради езиковото понятие – да се представят синоним, местоимение и парафраза.
• формиране на отношение към възприемането на българската художествена литература, развиване на умения за анализ и интерпретация на художествени текстове.
На всички нива обучаемите се запознават с географските, историческите, етнографските и културните аспекти на опознаването на българската страна, развивайки у тях умения за междукултурна комуникация, които са допълнително подкрепени с конкретни примери.
